Успокоява ли природата мозъка и лекува ли тялото?

В по-голямата си част мозъците ни не са се развили в градска среда. Въпреки това до няколко десетилетия почти 70% от населението на света ще живее в градове. Въпреки просперитета, който свързваме с градовете, урбанизацията е сериозен проблем за здравето. Бързият ритъм на градския живот е източник на стрес. Виждаме последиците върху мозъка и поведението на хората, които са израснали в град или живеят в него.

Положителното е, че жителите на градовете са средно по-богати и се радват на по-добро здравеопазване, хранене и канализация. От друга страна, те са по-уязвими към хронични заболявания и се сблъскват с по-стресираща и взискателна социална среда и по-големи неравенства. Всъщност при жителите на градовете вероятността да страдат от тревожни разстройства е с 21% по-голяма. При разстройствата на настроението този риск нараства до 39 %.

Проучване, публикувано в Nature, свързва живота в градска среда с чувствителността към социален стрес. Магнитно-резонансното сканиране разкрива, че по-голямото излагане на градска среда може да доведе до повишена активност в мозъчната амигдала - част от мозъка, свързана с емоции като страх и производството на хормони, свързани със стреса. Според проучването церебеларната амигдала "играе важна роля в тревожните разстройства, депресията и други поведения, които са по-разпространени в градовете, включително насилието".

Изследователите установили също, че хората, които са живели в градски райони през първите 15 години от живота си, са имали повишена активност в областта на мозъка, която помага за регулирането на мозъчната амигдала. Следователно, ако сте израснали в град, може да сте по-уязвими към стрес от хората, които са се преместили там по-късно.

Авторът и професор Дейвид Геснър казва, че се превръщаме в "силно напрегнати" животни. Сякаш на всеки 30 секунди в мозъка ни се задейства будилник, който подкопава способността ни да се концентрираме за дълъг период от време. Градският живот води до постоянна нужда от филтриране на информацията, избягване на разсейването и вземане на решения. Даваме малко време на мозъка си да се възстанови.

Как можем да забавим темпото? Изглежда, че решението е в природата. Когнитивният психолог Дейвид Страйер изказва хипотезата, че "престоят сред природата позволява на префронталния кортекс, контролния център на мозъка ни, да забави темпото и да си почине като преуморен мускул".

Проучванията показват, че дори краткото общуване с природата може да успокои мозъка. Грегъри Братман от Станфордския университет провежда експеримент, при който участниците се разхождат 50 минути в естествена или градска среда. При хората, които се разхождали сред природата, се наблюдавало намаляване на тревожността, преживяванията и негативните емоции, както и увеличаване на капацитета на паметта им. Всъщност екипът на Братман установява, че разходките сред природата допринасят за намаляване на преживяванията - нездравословния, но често срещан навик да се преосмислят причините и последиците от негативните преживявания. Проучването им показва също, че нервната активност в областта на мозъка, свързана с риска от психични заболявания, намалява при участниците, които са се разхождали сред природата, за разлика от тези, които са се разхождали в градски райони.

Корейски учени изследват разликите в мозъчната активност на доброволци, които разглеждат само градски пейзажи, и на такива, които разглеждат само природни пейзажи. Магнитно-резонансното сканиране на тези, на които са били представени градски изображения, е показало увеличаване на притока на кръв към областта на мозъчната амигдала. За разлика от тях, тези, които са били изложени на естествени сцени, са показали повишена активност в мозъчните области, свързани със съпричастността и алтруизма.

Изследователи от Япония са установили, че хората, които се занимават с шинрин-йоку или "горско къпане", вдишват "полезни бактерии, етерични масла от растения и отрицателно заредени йони", които взаимодействат с чревните бактерии, за да подсилят имунната система на организма и да подобрят психическото и физическото здраве.

Редовното прекарване на време сред природата не е панацея за психичното здраве, но е съществена част от психологическото здраве и устойчивост. Природата ни помага да се справим с трудностите в живота и да се възстановим. Дори жителите на града могат лесно да се потопят в природата - в местна градина, парк или пътека - за да дадат почивка на преуморения си мозък.